Скандинавия

В Скандинавия попаднах случайно или не с историята с хамаците..А тя е : близък приятел-гоанец(поляк) ми се обади и ме попита мога ли да му изпратя 10 хамака(от яките цветни) от Индия към Швеция - Стокхолм. Аз разбира се откликнах веднага и хванах стопа до Анджуна флий маркет - купих хамаците и се върнах на стоп до Арамбол. Дотук добре, но като отидох да ги изпращам се оказа, че 14 кг хамаци струват 100 долара изпращането…това е цената на всичките хамаци заедно. И реших - вместо да ги пращам ще ги донеса лично :) Добавих тази сума към скромния бюджет за междуконтинентален полет и с помоща на друг приятел - българин се сдобих с билет на Катар еъруейс Мумбай - Стокхолм : ) Кацнах в Стокхолм на 30 Март сутринта и температурата беше -4 градуса…след 3 месеца на плажа в Гоа се почувствах чудесно..можех да използвам зимните си дрехи и обувки, които така грижливо пазех от началото на пътуването (Турция и Непал - зимата) Разбира се веднага хванах стопа от Арланда еърпорт(40км северно от Стокхолм) до самата столица - беше Събота - деня преди католическия Великден. С 3 коли стигнах до домът на моя приятел, но него го нямаше. Почаках, почаках и реших да си легна да спя в бисиклет рум - или така наречената стая за колела(отворена) точно срещу входната врата на моят приятел…бях изморен след дългия полет и проспах целия ден..пуснах и писмо, че съм в отсрещната стая в пощата - която в повечето случаи в Швеция е директно във входната врата и писмото пада на пода, та като влезеш да го настъпиш : ) Към 12 вечерта се появи друг приятел - гоанец и много се развълнува като ме видя да спя там - в стаята за велосипеди в чувала си, гол( така най добре спя:) и каза, че ако някой ме беше видял веднага би извикал полиция и проблеми…

Но аз съм си щастливец по природа и никой не ме видя, въпреки че лампата е с фото клетка и прозорците са без завеси, на първия етаж..:)

Бях решил да потърся и намеря работа и събера пари за продължаване на пътуването, но Стокхолм се оказа поредната систематизирана столица, която за да събера пари трябва да вляза в системата с всичките му номера, чудесии, контракти, договори - не съответстващи на свободния дух, който е заел място в това тяло..пък и шведски да науча..хахха

През цялото време ме човъркаше нещо отвътре, трябва да се раздвижа и намеря нещо…да разгледам тези невероятни северни ширини..и дължини. Не ми се понрави много живота в столицата. Най - хубавата част са приятелите, които много ценя и обичам - полски и български "бежанци", които са намерили щастието си в Швеция.

 

Като "отпразнувахме" рожденния ми ден на 13 Април (сдобих се с Макбук Про 15 и бас китара с кубе - които оставих там : ) дойде време да хвана пътя - този път на юг - към Копенхаген. Всички ми казваха, че трябва да отида и да видя Кристияния, може пък и да се застоя…За един ден стигнах до Копенхаген и веднага в Кристияния - всички пушат навсякъде - продават се хашиш, трева и какво ли не…добре де, но това ли е "истината"? Надрани нон-стоп!? Кристияния е със собствен статут на независимост, каквото и да означава това, има гардове, които при нередност се намесват и следят да не дойде полиция и арестува продавачите на "нещата". Има си правила, като най -важните са : (1) НЕ бягай, понеже предизвикваш паника, и (2) НЕ снимай - по същата причина :)) Къмпирах до езерото, близо до единствената будистка ступа в Европа(която съм виждал) и на другия ден - 4:20 се реших да разгледам Копенхаген..при излизане от Кристияния си има знак - влизаш в Европейския Съюз.. 

Копенхаген е малката китна столица на Дания с прокопани канали - идеални за кану, каяк и разните му разновидности на водни забавления и спортове. Също футуристични сгради и църкви. Вървях си, разглеждах…докато не видях централния площад пълен с хора, всички свиваха и/или пушеха вече свити масури, бонгове, чилуми и какви ли не пособия за сполучливо напушване…! Уау! Сънувам ли?? Имаше и камион с музика, шофьорът на който беше възрастен растаман някъде от далечните ямайски земи.. "Какво става?" се запитах и отправих въпроса си към един човек, занимаващ се с подписка за легализирането на тревата. "Днес е 4 : 20 , има голям митинг шествие Фри Хаш!" Ехеее най накрая ми светна - денят беше 20 Април - световния ден на тревата!! Странна работа е да съм тук по това време си казах аз..няма нищо случайно. Включих се веднага към шествието, което продължи от 2 следобед до 8 вечерта. Направихме няколко обиколки на центъра на Копенхаген и пак се върнахме на площада. Бяхме поне 4-5 хиляди души по моя преценка. Не видях нито един полицай да спира движението или да бди за реда. Някакъв вид стриит парад след камион с музика - основно реге и рага със селекта и призиви - "Фрии Хаш, Фрии Хаш!! Бърн дем Бабилан..!" Хареса ми! 

От площада се отправих отново към Кристияния, но всичкото това ганджанизиране ми дойде малко в повече и вечерта смених посоката към Малмо и мостът, свързващ Дания със Швеция. Преспах близо до летището и на другия ден с луд полски стоп стигнах до Осло, Норвегия. Там веднага с пристигането привечер разгледах местноста от колата и си набелязах зелен хълм с гора над центъра и в частност-новата опера. Поразходих се до хълма и намерих неработещ къмпинг и двойка млади италианци, къмпиращи на поляната. Преспах студената нощ и на другия ден се хванах да разгледам и изляза от поредната столица - този път Норвежка. Всичко е перфектно, скъпо и чисто..сред лъскави сгради и странни архитектурни изяви. Всъщност точно в центъра тече голям ремонт и новата опера е построена директно върху водата. Навсякъде тунели, забрани за минаване и малко пешеходци. Повечето пътища бяха за коли, не за хора. На много места виждах знаци от типа - забранено за хора!?! 

Но пък позволено за всичко останало..роботизация : )

Сдобих се с подробна карта на цяла Норвегия от турист офиса и дори видях кралския дворец!! Готов съм да опозная истинската Норвегия. Казах чао на Осло и след дълго вървене ме взе исландец - продавач или препродавач на коли. Той ми каза "Тази страна е златна мина - пълна с пари!" и ме остави на разклона за север..Аз бях се запътил към прословутия полярен кръг и неспиращото слънце..

Около столицита по традиция е малко трудно да се стипира и за 3 дни успях да мина не повече от 150 км на север..реших да разгледам националния парк Йотунхаймен - най-високата планина на Норвегия беше там - 2469мнв.. Хубави хора ме вземаха на стоп и ме даряваха с храна и какво ли не, за да ми помогнат по пътя :) Стигнах до път 51, и в частност Бейтостьолен и хоп-бариера!! Пътят бе затворен за преминаване! Снегът беше повече от 1.5 - 2 метра и кофти или не реших да се върна и да хвана Е6, който е единствения път за северна Норвегия..Там чехите Марсел и Мишел ме качиха и поканиха в тях да се изкъпя и изпера и..преспа на топло. Будисти, медитиращи по няколко часа на ден!:) Много добре ми се отрази престоят там и дори вечерта ми пуснаха видео от "Шоуто на Слави"!! където тяхният гуру - датчанин - будист обяснява за какво става дума :) Много добре се почувствах като чух българска реч, пък макар и тази на Слави. Разменихме си преър флагчета (които носех от Непал) и будистки шал - от техния гуру - сега си го нося в раницата :) За пореден път се убеждавам колко добри хора са будистите! 

Продължих на следващия ден и след Гьовик по пътя за Лиллехамер (забранен за пешеходци), вървейки встрани на пътя намерих продрано портмоне с цели 650 крони в него - близо 100 евро!!

Почувствах, че ще успея да стигна до Нордкап - което е най-северната точка на континентална Европа и чудо - качи ме на стоп дъщеря на фермер(омъжена за турчин-комшия:), която ме свърза с Ивар - баща и…намерих занимание :) Остави ме да стопирам на север и след час дойде баща и..който ме качи и директно във фермата в селцето на име Бири(близо до езерото Мьоса) - там изкарах 5 дни в норвежко семейство, замествайки неговият племенник, който имаше стаж по фиордите до Осло..Върнах се назад в живота си във Влахи и си припомних какво е да се грижа за овце! Добре се погрижих и "изродих десетки агънца". Ивар се притесняваше да ме остави на стоп през планините и ми подари билет за влака - до последната най-северна спирка - Будда!! :) 

16 часа във влака ми се сториха като детска игра - особено с невероятните гледки на зимната планина. До мен след Трондхайм седна моряк - плавал по цялата Земя с невероятните си истории - едната много ми хареса и ще я разкажа : През 70-те години се е занимавал с направата на 3-те маршрута за изкачване на Килиманджаро в Танзания! Един от създателите на националния парк Килиманджаро :) Той е проектирал къде да минават пътеките и координирал направата им. Също спомена, че преди това е било доста мръсно и навсякъде хората са минавали и замърсявали!! Пълен с истории, всички му казвали да напише книга, но той самият не се чувствал готов…Истински пътешественик!

Стигнах Будда, вече северно от полярния кръг и веднага проверих на пристанището за фериботи до Москенес - островите Лофотен. Малко скъпичко ми се стори 174 крони за 3 часа и половина ферибот и реших да помисля и разгледам северното градче. Разглеждах, разглеждах…и растаман ме заговори - Том и неговият приятел Матс. За първи път виждам раста в Норвегия! :) Готини типове се оказаха и веднага ме поканиха в тях на разговори и забава. Останах 4 дни в Будда в прекрасната компания на алтернативни норвежци и чух много истории за този край на Земята. Нацистка Германия окупира Норвегия през 40-та година на миналия век и опожарява всичко, направено от човек дотогава. Прокарват пътища и жп линия по много труден терен със стотици тунели основно благодарение на труда и кръвта на военопленници с идеята да стигнат Киркинес и границата с Русия. Там някъде обаче Хитлер се препъва и след 45г норвежците застрояват севера отново с помоща на всички. Има и до днес бомбоубежища с врати по метър и половина дебелина в центъра на Будда и под парковете. Също ми разказаха, че много хора на север имат зависимости към тютюн, алкохол, наркотици, също и психични проблеми - в което се убедих сам. Тук е странно постоянно да е светло, но пък е още по-странно постоянно да е тъмно! Режимът е 6 месеца ден и 6 месеца нощ..! Разменихме си дрехи и сувенири с моите нови приятели и се разбрахме да се видим пак! Том ме дари със зимна екипировка за северния полюс като термо бельо, водонепромукаеми панталони, яке и тн..за което съм повече от благодарен! След 3 години пътуване старото ми яке втора ръка беше продрано и панталонът от Непал, който ме спасяваше в много ситуации поддаваше на дъжд и вятър. Реших да си направя подарък мп3 плеър с готини слушалки (да не съм сам на пътя) и намерих айпод 64гб на добра цена чисто нов и дори тъч скрийн с всичките му екстри. Том ми копира голяма колекция от реге, за което още веднъж му благодаря! Сега вече бях готов да продължа! 

Матс - фотограф и моята сянка : )

Най-странния и як часовник, който съм виждал досега. На обратно!

Том раста

Хванах ферибота за Москенес и дори ползвах уай-фай на борда :) За 3 часа и половина определено почнах да усещам вълнението на северното море и се радвах като стъпих на Майката Земя в красивото селце Москенес в най-западната част на островите Лофотен. Беше 12 и половина вечерта, валеше силен дъжд и най-удобното място за спане ми се стори козирката пред кафе Лофотен - първото след като слязох от ферибота. Да припомня, че пътувам без палатка, по простата причина - нямам! :) 

На другия ден се разходих до О, най-западното населено място на Лофотен, със силен вятър и много "бесилки" за сушене на риба. Тук много от хората са рибари, като сушената риба отива към Италия - първо качество, Африка - последно качество и помежду качеството остава в Норвегия. Като бях в Африка се чудех от къде ли идва тази сушена риба..ето от къде!! От най-богатата страна към най-бедните! Но не подарък, разбира се - продажба! В цял Лофотен е пълно с тези сушилни за 'код' и смрадта на риба е навсякъде. Смесена солено-рибно-морска миризма хаха

Продължих няколко дни на стоп и пеша из Лофотен, видях много фиорди и красиви планини, изкачащи директно от морето…препоръчвам на всеки да има възможноста да види тези чудати красоти на Майката Земя! Не може да се опише с думи…вижте снимките от ГоПро камерката. 

По някое време ме качи французойката Наташа, която отиваше към Нордкап! с кола под наем и цяла седмица за пътуване…оказа се, че е родена на същия ден в същата година като мен!! Близначка:)) За пръв път в живота си срещам някой, който има житейски опит в това тяло точно колкото мен :) Имахме много общи теми и се приехме като брат-сестра близнаци :) Сменяхме се да караме шкодичката и отидохме на гости на моите приятели от Будда в Трьомсо. Разгледахме островния най-голям най-северен град на планетата за 2 дни и продължихме към Нордкап. По пътя докато шофирах качихме стопаджия белгиец Руби - който за пръв път в живота си стопираше и аз въпреки, че съм на стоп качвам друг стопаджия…странна работа е това пътят!!

Продължихме заедно до Алта и Нордкап, после пак Алта, където прекарахме две нощи(на отиване и на връщане от Нордкап) в така наречения минибанк - банкомат, който е вътре в банката и е денонощен, отоплен, с интернет и електричество. Странни хора идваха и си отиваха в Петък и Събота вечер(парти вечер) Руби спеше при негов приятел от университета. По пътя за Нордкап достигнахме толкова на север, че гората свърши и почна една безкрайна снежна степ, пълна с рейндиърс - сърни в стил Рудолф от впряга на Дядо Мраз(или Коледа:) Норвежците са ненадминати в отношение на пътните тунели и строенето на фиордни пътища. Тунели под морето,над морето, високо в планините и къде ли още не..Въпреки това повечето пътища са двупосочни и много завойчести, за което самите норвежци обвиняват правителството в липса на пътна грамотност и ефективност при използването на парите от петрола. За мен инфраструктората в Норвегия е повече от добра, но моята база за сравнение е изключение… 

Най-северната пейка в Европа :)

 В Алта докато закусвахме след втората почти безсънна нощ в минибанк-а дойде Аня - рейнбоу сестра, с шведско гражданство, работеща във Финмарк - земята на Сами обществото. Заговорихме се и не след дълго потеглихме към нейното място - напълно в обратната посока на нашата, на 200 км от Алта. Там се разделихме с Наташа - аз поех на юг към Стокхолм, а тя на запад към Будда. Стопирах 4 дни през Финландия (където англичанка ме заговори на пътя и ме покани да разгледам фермата им за хъскита-цели 120 на брой. Гордо ме разведе и обясни за хъския впряг и след тура си продължих на стоп) и цяла Швеция до Стокхолм и на няколко пъти чаках по 4-5 часа!! Основно чужденци ме качваха. В северна и централна Швеция имат голяма общност от маниаци на стари американски автомобили. Без да искам попаднах на изложение в Умео на тези класически коли и направих някой снимки:) Върнах се в Стокхолм при моите приятели и се почувствах у дома си..Починах си няколко дни, свирих на баса и се смях до сълзи…

На къде ли да поема..:)

Снимки от поредицата "моят дом е навсякъде" :)...

последно - аутоманията на шведи и норвежци...

Следва продължение : )