Милата ни татковина

Тръгнахме от къщата за гости в Медвен в посока Жеравна и като излязохме на високото ни посрещна силен студен вятър до Котелския проход. Стигнахме Жеравна и след като разгледахме старите къщи продължихме към Нейково. Там в кметството ни посрещнаха повече от топло и кметицата Красимира Шинева ни предостави единият от общинските апартаменти точно срещу кметството. Запалиха ни печката!? и ни пуснаха тока. Мъжът на кметицата Велко ни извика в неговото барче в съседство и ни черпи хляб, крекери и грейпфрути. Имаше и бира за Крис.  На другия ден поехме към Раково и след като не видяхме никой там продължихме към заслоните в посока прохода Вратник, понеже разстоянието беше голямо за еднодневен преход. Малко след Раково се качихме на високо и пътят потъна в сняг. Заваля на парцали и се озовахме на неразчистен път с много навявания и силен вятър. Вървяхме, вървяхме в преспите и изведнъж се появи горски(ловец!) с брутален джип и ни обясни, че скоро има хижа, а след нея още една. Първата се оказа обор и я подминахме, но втората си беше бетонена изоставена планинска хижа с красива гледка и незаключена врата и бързо стана наш дом за 2 дни. Решихме да останем да си починем на 3ти Март и намерихме старо брашно(от което направих чапати:) и кори за баница от 2 години, които се оказаха вкусни дори и само опечени в тиган.

Наготвихме си вкусна леща и си починахме празнично сами в хижата. На 16тия ден( 4ти Март) извървяхме снежния път към прохода Вратник и слязохме в първото село от северната част на планината – Божевци. Там на мегдана спряхме да си починем и хора от селото ни заговориха. Дойде и бай Стоян, който като чу историята ни веднага ни покани в тях да пренощуваме. Черпи ни с домашно сирене и куп буркани(тъкмо бяхме свършили храната) Живее сам и има кон, 2 кози и 4 ярета. Хубав човек, работел дълго време в гората, но поради здравословни причини се е пенсионирал преждевременно. Сам е строил къщата си. А тя – образцова без табелката отпред. Има дъщеря, но не я е виждал от 10 години – забегнала в Испания. Има внуче от година, но и него не е виждал. Излязохме на мегдана на селото вечерта и веднага всички се събраха около нас. Бяхме ‘новото’ нещо в селото. Хората се занимават основно с дърводобив и животновъдство. Оплакваха се от трудната зима и силния вятър, който е начупил гората. Има много паднали дървета.

На следващия ден тръгнахме натоварени с храна по асфалта и минахме през селата : Изгрев, Бойковци, Каменари, Палици, Чакали, Марян, Руховци и стигнахме Илаков Рът. Там след дълго търсене намерихме плевня със сено и нощувахме там на топло и меко(+1). На другия ден продължихме през Хъневци, Лазарци, Нешевци, Буйновци, Веселина, Тодювци, Дрента и стигнахме Горни край където по тъмно намерихме заключена къща с отворен чердак и спахме там(-3). Поне запалихме огън и си сварихме ориз : ) На другия ден хванахме право на запад през дерета и кал стигнахме маркировката Г-4. Няколко часа вървяхме по нея и стигнахме прохода на републиката. От там се насочихме към Вонеща вода и по тъмно стигнахме побелялото от снега село, където недостроената църква в центъра ни дари с подслона си(едната част на сградата беше отключена, но все пак студена – 0 :) На другия ден продължихме към Трявна през Белица, където ни заговори доста циничния дядо Гошо – „мръсно копеле е синът ми – много ги бие полицаите!!” бяха думите му. Имаше и много нецензурни реплики, но ще ги спестя. За 15 минути с него чух повече псувни от 20 дни по пътя. Стигнахме първият град в пътуването - Трявна и продължихме към селце или махала на име Улеи(призрачно село с хубави къщи, но без жители), където къмпирахме 2 дни. Посетиха ни приятели и ни зарадваха с храна. След почивката поехме към Енчовци и Маруциковци, където намерихме отворена къща с печка и стари буркани(които се оказаха много вкусни:) На другия ден хванахме право през гората на запад и преминахме в Габровския район – Генчовци, Фърковци( всичко на 'ци':) и достигнахме първият голям град – Габрово. Доста шумен ни се стори и без да мислим продължихме към Чукили. Малко след селото попаднахме на стара заключена хижа с табела „Перуника“ – 865мнв където намерихме навес точно пред бунгалата. Вечерта валя сняг и част от чувалите ни бяха мокри. Сутринта всичко беше побеляло. Продължихме по пътя през Горнова могила към Трънито, където се спряхме да заредим камерата и компютъра в местното магазинче – кръчма. Много ми харесват тези магазинчета с няколко маси и стая за консумация на това, което си купил. В повечето селца има такива с печка и ток, но и се пуши и пие... Миряните на съседната маса веднага ни разпитаха кои сме и за какво се борим след което една от бабите - Василка се оказа, че скоро е имала рожден ден(65) и ни гости със сирене и хляб. Хванахме пътя към Дебел Дял, където дядо Недко ни благослови с неговия си призив 'Да сте живи и здрави докато слънце света гледа!'. Стигнахме село Музга, където след оглеждане на възможните изоставени къщи решихме, че в никоя от тях не можем да запалим огън и да изсушим чувалите. Пак опряхме до кметството и в частност кметицата Ивелина Атанасова. Тя откликна на молбата и ни настани фронтално срещу кметството в спирката с печка и ток. В много села видяхме, че освен закритата централна спирка има и малка стая към нея, подходяща за пренощуване. Кметицата ни предостави дърва и вечерта ни дойде 'на гости' с кутия пържени картофи, сирене и домашна лютеница :)) Топла вечер на центъра на селото. На другия ден г-жа Атанасова ни дари с печения от нея хляб и отново сити поехме по пътя. Минахме през Гъбене, Камещица, Кастел, Батошево и Карамичевци. Потърсихме подслон, но всички ни препращаха към Батошевския манастир – 4км встрани от пътя нагоре по новия асфалт. Стигнахме манастира по здрач и пазачът не ни се зарадва много, но все пак ни покани да пренощуваме с уговорката, че 7 часа на другата сутрин ще си тръгнем.

Поиска ни и някаква такса, но ние нямаме пари за такава и той се съгласи на изключение!? Манастира е с две църкви, огромна база с много стаи и хубава гледка. В стаята беше студено, но имаше одеяла за топлина. На сутринта по часовник се изнесохме в 7. Минахме през селата Попска, Стоките, Селище, Кръвеник и стигнахме Априлци. Цял ден времето беше ясно и гледката към високия бял Централен Балкан ни даваше сила. В края на Априлци намерихме стара детска градина с отворена врата и чисти стаи, където решихме да преспим. Покривът се беше срутил на места, което доказваше, че е изоставена. Намерихме дори стар буркан грах поне на 7-8 години и не се поколебах да го изям. Вкусен се оказа, пък и по-добре грах с хляб отколкото хляб с хляб :) 

в детската градина - буркан грах забравен от някой...за мен :)

Работилницата на Нунко Цочев - бащата на баба Дана

Людмил и Илияна Бошеви

Продължихме по пътя през Драшкова поляна, където се спряхме да снимам стара работилница и жената от къщата в близост ни заговори... покани ни на кафе и обяд. Людмил и Илияна Бошеви се оказаха чудесни хора и Илияна ни разказа много за майка си – Дана Мичковска, която живее сама в Зелениковския скит „Св Йоан Предтеча“ над село Черни Осъм от 27 години!! без ток и път. Оказа се, че е първата хижарка в България - на хижа Амбарица от 60-та до 85-та година. От 85-та насам живее сама в Зелениковския манастир. Като разбрах за тази жена горе в Балкана нещо грейна в мен. Веднага взех всички координати и разяснения как да намеря мястото и след като се сбогувахме с Илияна и Людмил поехме директно нагоре. Минахме през Орешак, Троянския манастир, Черни Осъм, ВЕЦ-а, вододайната зона и стигнахме по здрач баба Дана. Тя много ни се зарадва и до късно ни разправя историите си от хижа Амбарица и Зелениковец. Прала е по 300 чаршафа на ден на ръка и още толкова калъфки за възглавници, готвила за всичките гости на хижата всеки ден в продължение на години..и какво ли още не. Посрещала е много гости и приятели на планината. Никога не е отказвала да приеме човек в нужда. Именно любовта и към планината я насочва към манастира, където може спокойно да посреща гости и да се грижи за материалната база. На 11 Март навършва 80 години! Убедихме се с Крис, че е по жизнена от двама ни взети заедно. „Движението ме държи жива, ако спра дори за миг и усещам, че не ми е добре. Нали като спра и организма ми спира. Затова не спирам:))“, казва с усмивка на уста баба Дана  Знае за всичко, което се случва по света и дори ни зададе въпроса „Ще свърши ли света на 21 Декември....??“...:)))

Има много приятели, които и носят храна и всичко, което и е необходимо. Има куче на име Вихър и дори телефон, който зарежда със слънчево зарядно. Слиза веднъж в годината до цивилизацията – за среща с доктора. „Не ми харесва долу, не е за мен!!“ споделя   тя. Гости ни с чудна манджа и си говорихме сладко и спокойно, все едно сме цял живот приятели..изглежда бе свикнала да посреща познати и непознати по всяко време. Чете по книга на вечер и то на свещ!! А вижда само с едното око – от 5 годишна! Чудна баба е Дана Мичковска :)) В една от историите, която се случва съвсем скоро(преди 3 години) борът, който е непосредствено до църквата пада заради бурята и силният вятър върху самата църква и троши целия покрив. Благодарение на дарители покривът е поправен и сега църквата е почти готова.

баба Дана с другаря си Вихър

Какво му трябва на човек...

...авокадо! :)

...и гости!

другото си го има...

църквата "Св Йоан Предтеча" - Зелениковския Манастир

Щастлив живот живее баба Дана. Ние помогнахме с каквото можем – изчистихме част от снега по пътеката към склада за дърва. Снега е много на височината от 1000 мнв, където е разположен манастирът. Строен е през 1832 г, а през 1913 е преустроен в сегашния му вид. Сред обичаните места на цар Борис 3. Една от резиденциите на патриарх Максим( който също е от Орешак, като баба Дана) Последно е идвал преди 13 години.

Тръгнахме от баба Дана надолу по същия път през Черни Осъм, където посетихме училището за планински водачи и ски учители 'Васил Левски' основано от Минко Занковски. По пътя след Троянския манастир посетихме експозицията на дърворезбарите. Стигнахме Троян и си намерихме прекрасно местенце в гората над стадиона и църквата. На другия ден решихме да останем ден да си починем за първа истинска пролет – 17 Март. Оставихме си раниците в църквата и се разхождахме като 'нормални' хора без раници. Както си вървим в центъра и момче ни заговаря..“вие идвате от Баба Дана!?“ Откъде някой знае, че идваме от там?? Приличаме ли на такива, които идват от Зелениковец!!?? Оказа се, че е внук на баба Дана и тя му е казала, че пътуваме към Троян. Така се запознахме с още един член от прекрасното семейство, което е създала милата жена. И той ни покани в тях да пренощуваме и за 2 дни се оказахме в половината род на бабата. Първо дъщеря и, после тя самата и накрая внукът и. Какво съвпадение. Но както всички знаем няма нищо случайно на този свят, просто поток от информация...а ние сме само включващи и изключващи се от него. Едно време приятел беше казал „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне!!“ . Не само може, а и ще се сбъдне. Стига силно да го желаеш..

Училището за планински водачи в Черни Осъм

ех как ми липсват тези звънци и звукът им....Влахиии :))

Къмпинг до Троян и голямото знаме, което Крис намери в детската градина (Априлци)

Крис и Наско

на гости на Наско

Наско – внукът е моя възраст и както повечето от неговото семейство е завършил Академията и се занимава с изкуство. Изобразително. В момента учи магистратура и си търси пътя в трудната за реализация в този вид дейност родина. Вечерта излизахме в Троян и се забавлявахме като едно време. Запознахме се с още младежи и дори бяхме на купон в единия от тях – Станимир и приятелката му Диана.

Те също ни дариха с буркани за из път. Много мили хора. Всички ни пожелаваха успех и това ни даде много сили.

На другия ден поехме по пътя към Шипково, но още преди последните къщи на Троян в махала Балкан миряни ни поканиха на 'кафе' и не пропуснаха да ни натоварят с килограми ябълки и буркан мед. За пръв път някой ни дава мед! Бяха пътували много и ни разказваха какви ли не истории за пътя. Продължихме през циганската махала, където жена едновременно копаеше градината и танцуваше на музика идваща от огромни тонколони, а от тях диви кючеци. Спряхме се малко да видим какво се случва и тя като се зарадва....едни кючеци, гюбеци и какво ли още не...неее. Но имаше веселба, това е важното! Хубаво е разнообразието, което имаме тук, в родината. Едни живеят в тишината на планината, други превръщат планината в чалготека и кючектека :)) Продължихме замислени към следващото село – Горно Трапе. После Шипково, където намерихме топла минерална баня на открито или по-точно вана. Напълнихме я и щастливо се изкъпахме след цял месец очакване за този момент. Чисти поехме да си търсим местенце за спане и след като изминахме цяло Шипково в търсене постигнахме успех. Изоставена къща пълна с кошери за пчели и всичко необходимо за тях(центрофуга, касетки, пити..). Отдавна никой не беше идвал тук и се чудехме кой би оставил такава къща без надзор. Ние обаче си харесахме пристройката, която се е използвала за сеновал и бе много топло вътре.

дарове

седянка в махала Балкан

забележете торбата с ябълки...поне 5 кила! : )

яките хора по пътя

ох баня, ох....кеф :)

спирка по пътя

 Наспахме се добре и поехме през прохода към Рибарица. Цял ден мина само една кола по добре изчистения с ротор път. Времето беше ясно и слънчево и се виждаше цялото великолепно било на Стара планина. Стигнахме Рибарица и там си намерихме местенце за къмпиране на южния склон над реката. Приятелят, който ни дойде на гости ми подари статив и след като го преобразувах стана за херо-то. Сега вече със статив е още по-добре (Благодаря ти Никсън!:) Тук реката беше много бърза и клатещите се въжени мостчета вдъхваха страхопочитание като в Непал. На другия ден поехме по асфалта към Тетевен и пътят за Черни Вит, но не успяхме да стигнем селото, затова спахме в стара плевня близо до пътя. Сутринта продължихме към Черни Вит и полицаят Иван, който беше на центъра веднага ни привика да даваме обяснения къде сме спали и какво правим тук. След като му обяснихме с думи и снимки(успяхме да заредим батериите) кои сме той много ни се зарадва и ни дари с 2кг ориз и 4 консерви с постни сърми – помощ от ЕС. Междувременно ме пита какво точно правят доброволците на мира от САЩ !? и след като му обясних, че снасят информация директно на правителството на щатите от всяка точка на света му стана ясно защо толкова много разпитва въпросният „миро”творец-„добро”волец!!

първите пролетници

образцов камион - като играчка е : )))

Полицаят Иван

подаръците от полицията :))

сестрите Тинка и Пенка

След зареждането с провизии от кметството в Черни вит продължихме към Ямна. Преди да излезем от селото обаче видях баби с малко яре в ръце, даващи му да суче с биберон. Много мили изглеждаха и понечих да ги снимам. Те много се зарадваха и ни поканиха да обядваме с тях.  Тинка и Пенка са коренячки Черни Вит-ки и са сестри с 1 година разлика – съответно 75 и 74. Извадиха походна маса и я напълниха с всевъзможни вкусотии. От прясно мляко(направихме си попараа:) до компоти и домашна лютеница. Ехх колко е вкусна домашната продукция... Дариха ни със сирене, хляб и много щастие. И двете са пътували много по комунистическо време и дори Тинка е правила обиколка на Черно море с кораб. За пръв път някой разказва за подобно приключение. Продължихме си към Ямна по неизчистения за коли път и на места газихме до колене. Имаше и свлачища и като цяло пътят е затворен. В Ямна видяхме готина баба да преде вълна и с насълзени очи ни пожела успех по пътя...

свлачище

подпорни гуми стени

изгрев от чувала..

Спахме след Ямна на открито и вечерта дойдоха трима души с пушка двуцевка и боен фар с акумулатор, представящи се за горски да питат какъв е този огън..мислели ни за бракониери, които са уловили дивеч и запалили огън да го пекат хахаххах. Не сме бракониери, но имахме огън, далеч от гората. Зарадваха ни се като разбраха, че не сме тези за които ни мислят и си дадоха тютюна на Крис – да има да се трови!!! : )

Сутринта поехме към Рибарица – Етрополско по пътека през планината. Стигнахме Рибарица и продължихме към Етрополе, но спахме преди града на хълмче с хубава гледка. Имаше звезди и спахме навън. На сутринта поехме към Етрополе, където видях за пръв път новите табели за населено място – явно по стандарт на ЕС. Продължихме по пътя към град Правец и паметника на Тодор Живков...после под магистралата към село Разлив. Там спахме на хълмче до селото. На другия ден стигнахме Ботевград и поехме към Литаково – циганско село със силна музика и много ром. Продължихме към Радотина и преди селото намерихме вила, която имаше закрита тераса и беше идеална за дъжд и вятър(каквото се очакваше). На сутринта минахме през селото и продължихме към Краево. Там местните миряни ни упътиха към мазата на магазина-барче. Имаше ток и не беше стъпвал човек от години. Гледахме филми и спахме върху палетите. Продължихме през гората право на запад към билото и стигнахме хижа Ржана в която нямаше никой. Продължихме по-надолу и си намерихме отворена изоставена къща с печка и ток!?! Починахме си и на другия ден качихме връх Козница. След това слязохме в Осеновлаг и продължихме към Брезов дол. Там не видяхме никой и старото кметство-училище беше отворено отново с ток вътре в него. Имахме и съседи – мишки и разни по-големи животни под пода, но те не ни пречиха. И ние не им пречихме. Споделихме си кметството за една вечер. Или по-скоро те го споделиха с нас, понеже са местни :) 

За някой това е месо, за мен  - приятел!! :)))

ветеран от войната 

Борсатком : )

новите евро табели. Да знаем къде сме!!!

Тодор Живков - или Тато (по народно му)

голяма оранжерия близо до село Разлив

мазата в село Краево с многото палети. Обърнете внимание на паяжините - най-гъстите досега

по билото на Балкана

поредния дом - този път до Осеновлаг

на връх Козница

Осеновлаг

поредната щастлива жена

в кметството - Брезов Дол

никой няма в селото, затова и кметството е празно

водата тече ли, тече....

билото и Г-4

печката в един от домовете ни - на име Металургия!

каниха ни да оставаме да живеем тук. За постоянно!

супер е : )

бай Петко!

леко не позитивно - комунистическа идея!

Продължихме пак към билото, където имаше сняг и доста паднали дървета. По него до село Буковец. Там си намерихме чудна къща с печка(без ток:) и решихме да питаме местните хора дали може да пренощуваме. Те се зарадваха, че имат нови съседи и директно ни питаха колко ще останем. Като им отговорихме, че сме за една нощ малко се разочароваха. Поканиха ни да останем да живеем там. За пръв път някой ни кани на сериозно да се спрем да поживеем в селото. Много мили хора срещнахме в Буковец. Жоро ни дари с хляб и създърма за Крис, а бай Петко ни дойде ‘на гости’ вечерта с катъра си Пирин. Пушеше тютюн във вестник. Класика. Има 20 овце и много кучета, които да ги пазят. Интересното в случая е, че точно като сме дошли са го викнали да разпознава единия от съседите си, който се е обесил преди дни и са го намерили същия ден в който пристигнахме...! Продължихме си по черния път към Батулия на другия ден и стигнахме селото. 
После през гората към Луково, където останахме няколко дни на Кочсърфинг в домашния уют на добър приятел. Правилно сте разбрали. Не е каучсърфинг, а Кочсърфинг – по прякора на моя приятел. Тук Крис реши да си тръгне (на 47-мия ден от пътуването – 4 Април) и оставам сам в пешеходството. Добре, че никога не съм сам, а едно цяло с всичко покрай мен.